Бълнуване
Идвам, любими. Нимфа съм. Пея.
Тихо бълнувам в твойто сърце.
Песничка бяла в църква на кея,
плиска вълната, бряг да я спре.
Бризът те носи в малката лодка,
вдишвам парфюма, порива в стих.
Капка солена – вкусвам я рохка,
бавно я пия, сякаш си ти.
Сякаш ме галиш, топла, туптяща,
люспите падат – дири в сребра.
Облаци, сенки, лъч ми изпращаш,
гола изплувам, дишам, греба.
Моята песен чуеш ли, скъпи,
нека морето стане на път.
Там по средата, дъжд да изкъпе
нашата обич, сляла се в плът.
© Силвия Илиева All rights reserved.
