Бързай - далече е началото
Плъзна се
по онази откъсната картина.
Помниш ли?
От морето излезе полугол,
със ситни пръски навсякъде,
а кожата - от сол побеляла.
Дълго си стоял там,
отдалече си ме гледал...
Аз те питах -
обичаш ли поезия - да, ти си
поезия
и погледът ти имаше ясна посока,
щом ме опари
и постави в калъп на царственост.
Ти си господар
на онова лозе, горе на хълма,
и смокини има там, и ягоди,
и като Соломон си с езикови обрати -
"положи ме като печат на сърцето..."
в онази откъсната картина -
на гълъба, който търси дърво да умре
от любов...
Бързай - далече е началото,
близо си до края...
чакам долу -
на глътки си...
в гърлото.
© Дима All rights reserved.
