Нощем
Понякога е толкова дълго -
заспивам съм края.
А друг път е толкова късо -
не мога да го осъзная!
Понякога е толкова тихо -
чувам дъха на съседите.
А друг път е толкова шумно –
не си чувам копнежите.
Понякога е толкова нежно -
плача от очарование.
А друг път е толкова грубо -
почти губя съзнание.
Понякога е толкова синьо -
като очите ти.
А друг път е съвсем безцветно –
цвета на сълзите ти.
© Александрина Данева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
