* * *
Разкъсах времето.
На части.
Посипах го със пепел,
за да не кърви.
Притиснах самотата в ъгъла,
за да си каже
колко още ще ме гази.
Не разбра ли,
че не съм онази вече,
не и същата.
А тя така и не склони
да ме забрави.
Суетата изритах от скрина със
старите спомени.
Беше се спряла за малко,
а така и не тръгна.
Твърде дълго се рови.
Май ù стана уютно и топло.
После запалих борина
в камината.
И изхвърлих писмата,
до себе си писани.
Пламнаха бързо,
бяха пресъхнали листите.
Тук-там с пожълтели следи.
От сълзù.
Питам се колко ли още
трябва да пренареждам
мислите, за да ги
пренебрегна
почти?!
© Нели All rights reserved.
