Цялата ми любов
и малко тъга
ще полетят в небето,
колесницата на Хелиос
ще им е дом
а Фаетон - бунтовник,
непослушен син,
свободен се завръща
и отново заедно
ще яхнем ветровете:
ние гоним Слънцето -
добрият ни баща,
усмивки праща отдалече той,
и всичко се върти -
под нас Земята спи.
© Петър Димитров All rights reserved. ✍️ No AI Used
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
