Cамо стих ще ви спомня за мене
Ако тръгна ще зъзнат тополите,
ще проплаче небето - бърдуче,
ще ме спъва безмълвното: — "Моля те!"
В две бездомни зеници, на куче.
Ако метна дома си на рамото,
пак ще ширне в нозете ми пътя,
ледни вихри повтарящи: —"Няма те"!
Пак реката житейска ще мътят.
Ако тръгна ще кашлят комините,
мъртва птица Луната ще стане.
Под ръка през сърцето ще минете,
пак с тъгата от болка венчани.
А ме тегли и вика пак лудото,
ми сърце с прединфарктно туптене
Някой ден щом с деня се събудите,
само стих ще ви спомня за мене.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
