ЦАРЯТ Е ГОЛ
... тъкмо седнал бях на бира, поглед в Нищото забол,
изведнъж! – откъм баира, гледам – Царят иде гол!
Както си го бе родила майка му през двайсти век –
нито сърма, нито свила! – а бе, просто гол човек.
От народа седем кожи бе съдрал на пир след пир!
Кланяха му се велможи, опнали край мен шпалир.
Покрай бавната му свита как един не го заплю?
Как народът не попита: – Що си гол и бос, Царю?
Мигар глътна си езика, спрял пред златния престол?
Но Поетът в мен извика: – Хора, Царят иде гол!
Оттогава на Земята съм безхлебник без бохча. ...