Jul 20, 2010, 2:58 PM

Целуни ме... за последно сбогом...

  Poetry » Love
1.1K 0 1

         

                             Целуни ме...

                             за последно сбогом... ти сега...

                             на раздяла

                             не протягай ти към мен ръка...

                             и в очите мои

                             не поглеждай със тъга...

                             зная, няма да се върне любовта!...

                                                Ти си тръгваш... пусто е в душата ми...

                                                искам силно да извикам - остани!

                                                Но не мога... пълни са очите ми...

                                                как да кажа: сбогом, мили мой, върви!?

                                                 Много мъка през живота си събрах...

                                                 много болка във сърцето скрих...

                                                 тайно плаках и се молех аз...

                                                 да забравя всичко, случило се с нас...

                             Целуни ме...

                             за последно... сбогом... ти сега...

                             на раздяла

                             не протягай ти към мен ръка...

                             и в очите мои

                             не поглеждай със тъга...

                             зная, няма да се върне любовта!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...