Nov 2, 2011, 2:48 PM

Целувка в нощта

1K 0 11

Адам целунал първата жена...

(Историята стара е позната!)

Събудил се... но сън било това!

А през нощта целувал бил змията!

 

Замръзнало в миг мъжкото сърце –

отровено, изстинало навеки!...

Дали така било е, или – не,

но казват: грешка станала с човека!

 

Как радвала се подлата змия,

отхапвайки от ябълката сочна –

доволна, че е сторила злина,

че сагата за грешниците почва!

 

Отровата се всмукала в плода,

да пълни век след век безбройни блюда!

Живеем тъй от древни времена,

целувайки се с Каин или с Юда!

 

С наследници "достойни" на Адам,

по подлост по-коварни от змията,

които носят в себе си без срам

от змийската отрова – за разплата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...