Целувките
Често искам те да се повтарят
парващи ме с тъмната си мощ.
Плод са те, откъснат за олтара,
аз пък съм крадецът с пълен кош.
Колкото звездите са в небето –
толкова целувки в любовта!
Искам ги ! – на черквата кубето
цяло да покрия със уста.
Хилядите алени целувки
нося ги на здравия си гръб.
Чифтове дузина от обувки
скъсал съм със старата си скръб.
Нека радостта да заговори,
празнични камбани да звънят!
Ти до мен!... Какво ли снощи стори?
В пътя – виж! – как макове цъфтят.
В тях навярно нашите целувки
в цвят червен сам Бог е претворил.
Крачим във полето без преструвки,
боси сме, без маски и без грим.
© Иван Христов All rights reserved.
