Чаках те, утро
Съботен изгрев в тихата утрин,
със разпилени магични лъчи.
Майското слънце поема по пътя
и в небосклона чертае следи.
Бавно събуждат се люляци жадни
за да раздават от цветния дъх.
Леко потрепва тревата прохладна
и се протяга стрък подир стрък.
Птичите песни тайни разказват
за непознати далечни земи.
Ярки лалета готови за празник
нежно разлистват топли души.
Как да поискам от утрото още,
щом ме дарява със благодат?!
Знам, че към мен си пътувало нощем –
пълно с надежда, обагрило свят!
© Данаил Таков All rights reserved.
