Чакам възкресение
Читателю, влезни през моя стих.
Душата ми от теб не се срамува.
Не си безгрешен ти. И аз греших...
Но някой трябва ли да е линчуван?
Да, знам – ако обида изрека,
проблеснат ли светкавици в очите
или замахна яростно с ръка,
от моя бич по Него са следите...
Но в миг, от чужда болка щом избликнат
през миглите ми ручеи солени,
превръщат ме в жена йерусалимска,
ридаеща за Него съкрушено...
Така живея. Внучка съм на Ева,
на Мариам – дете осиновено.
Лукаво ми шепти змията древна.
Но Той е с мен! И чакам възкресение!...
14. 4. 2018.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
