Сиджи (Ваня) Сиджи (Ваня)
49
Mar 2, 2010, 1:42 PM

Чаша кафе

  Poetry
1.7K 0 5

Ще те посрещна и ще те прегърна.

И както някога ще се усмихна.

В очите ми ще грейне пак луна -

онази, зимната.

 

И по-добре не питай как я карам,

а влез и тихо приседни. Почакай!

Да ти направя ли едно кафе горчиво?

Без захар и сметана -

чисто?

 

А после дай ми чашата си -

една циганка зеленоока

ще ти предвещае щастие!

 

 

26.02.2010г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0