Чаша самота
На Христо. Вечна ти памет!
Валеше дъжд, тъмнееше земята,
и чаша нова доливаше ти тишината.
Бездушен мрак сковаваше душата,
отново сам, прекършен и пиян...
Самотни сълзи от очите падат,
и в тиха песен, осъдени, мислите ти страдат!
Валеше дъжд, тъмнееше земята,
но не остана да дочакаш ти зората...
Последна чаша самота изпиваш
и бързаш, бързаш! Без сбогом си отиваш! ...