Чаша самота
На Христо. Вечна ти памет!
Валеше дъжд, тъмнееше земята,
и чаша нова доливаше ти тишината.
Бездушен мрак сковаваше душата,
отново сам, прекършен и пиян...
Самотни сълзи от очите падат,
и в тиха песен, осъдени, мислите ти страдат!
Валеше дъжд, тъмнееше земята,
но не остана да дочакаш ти зората...
Последна чаша самота изпиваш
и бързаш, бързаш! Без сбогом си отиваш!
Валеше дъжд, тъмнееше земята,
за твойта самота, свещ палят небесата.
© Петя Стефанова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
