azura_luna (Петя Стефанова)
154 7184
9.11.2007 г., 8:51 ч.

Чаша самота 

  Поезия » Друга
1170 0 16
 

Чаша самота

На Христо. Вечна ти памет!

 

Валеше дъжд, тъмнееше земята,

и чаша нова доливаше ти тишината.

Бездушен мрак сковаваше душата,

отново сам, прекършен и пиян...

 

Самотни сълзи от очите падат,

и в тиха песен, осъдени, мислите  ти страдат!

Валеше дъжд, тъмнееше земята,

 но не остана да дочакаш ти зората...

 

Последна чаша самота изпиваш

и бързаш, бързаш! Без сбогом си отиваш!

Валеше дъжд, тъмнееше земята,

за твойта самота, свещ палят небесата.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??