azura_luna (Петя Стефанова) azura_luna (Петя Стефанова)
23 154
9.11.2007 г., 8:51

Чаша самота

1.4K 0 16
 

Чаша самота

На Христо. Вечна ти памет!

 

Валеше дъжд, тъмнееше земята,

и чаша нова доливаше ти тишината.

Бездушен мрак сковаваше душата,

отново сам, прекършен и пиян...

 

Самотни сълзи от очите падат,

и в тиха песен, осъдени, мислите  ти страдат!

Валеше дъжд, тъмнееше земята,

 но не остана да дочакаш ти зората...

 

Последна чаша самота изпиваш

и бързаш, бързаш! Без сбогом си отиваш!

Валеше дъжд, тъмнееше земята,

за твойта самота, свещ палят небесата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0