Чаша спомени със ром
Чаша спомени със ром
(поема)
Аз населявам днес брега...
Като космичен комплимент
на хоризонтната дъга –
денят ме спира за момент...
Угасва залезът смире́н...
Но във душата ми инстинкт
от скитане не уморен –
повежда ме с възторжен вик...
А в същността си съм моряк...
Безкраят беше моя страст,
но вечно търсех своя Бряг
и носталгичната му власт...
Къде ли по Света не бях!...
Тъй много идоли проклех...
Безумни тайни опознах,
пред много Богове́ се клех...
Но никой Бог не припознах
във Храма му като „такъв“ –
редувах праведност и грях
и сам от тях си тръгвах пръв!...
Веднъж... Не знам къде и как
във нощ препълнена със „грях“
и с Дявола бях сключил брак,
но чак на сутринта разбрах...
... А даже трезвен бях веднаж –
ала́ защо ... забравил съм!...
Бях влюбен и в един „Мираж“,
но тя изчезна като сън...
Внезапен вятър я отвя́...
И го подгоних, но уви –
не връща вятърът това́,
което вече улови́!...
Всред Океана разлюлян
избрал бях аз Безкрайността
да е Религия и Храм –
в Живота ми и в: Ереста!...
А оцелея ли във щорм
и вси Стихии надделял –
той просто да ми бъде Дом,
за който съм се замечтал...
На подстъпа към Вечността,
но на Живота ми „отсам“ –
сама бе моята Душа –
за себе си Вселена там!...
Не бях на Славата войник...
( А може би не бях готов!...)
Но Вечността превръщах в: Миг
и изживявах във Любов!...
...На края идваше нощта...
А тя в безсънни часове́
измъчваше ме с мисълта
за неоткрити брегове́...
Повредата в един компас
изхвърли ме на странен Бряг –
благословен с онази Страст,
която искаш пак... И пак!...
Дори след толкова лета́,
дори след толкова Луни́
си спомням аз за „Лудостта“
из тия южни ширини́...
... И тъй бохемски: ден за ден
в един Живот като в аванс –
но в стил до днес непроменен
живях и чакам втори шанс...
... Ала́ тропичните нощи́
загасващ Огън са сега
и други греят тук звезди,
а друг е даже и брега!...
И тъжно е, че няма как
да вдигна белите платна
и от „един незнаен бряг“
да тръгна с първата вълна́...
... но всяка вечер, като в дом
съм в кръчмата на кея, там
поръчвам: „спомени със ром“...
И пак съм Моят Океан!...
24.12.2021.
© Коста Качев All rights reserved.
