Света поглъщаш, чаша вино
ти дава за нощта кураж.
И здрачът те рисува в синьо
като мираж, като мираж...
Докосвам те с ръце и устни.
Градът е сив, а аз – щастлив.
Летим над улиците пусти –
Красива ти. И аз – красив.
Изгаряш в страст и полудяла
ме търсиш за пореден път.
Нощта притихва отмаляла.
Ти пак си плът. Но аз съм път.
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.