Света поглъщаш, чаша вино
ти дава за нощта кураж.
И здрачът те рисува в синьо
като мираж, като мираж...
Докосвам те с ръце и устни.
Градът е сив, а аз – щастлив.
Летим над улиците пусти –
Красива ти. И аз – красив.
Изгаряш в страст и полудяла
ме търсиш за пореден път.
Нощта притихва отмаляла.
Ти пак си плът. Но аз съм път.
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
