Чашата
Животът е изпита чаша.
С какво напълнена била е?
С любов ли? С горестите наши?
Едва ли някой ще узнае
дали била е пълна с вино,
или със сълзи от раздели,
със детство – чисто и невинно,
и със мечти недоузрели.
Кога и кой е пил от нея,
какво е мислил и жадувал,
дали по роден дом е креел,
или без памет е пирувал.
Но все едно... докрая празна,
трагична, героична, страстна
е чашата Живот. Заразна
във свойта самота опасна,
търкулната, ненужна вече,
сънува слънце, топли устни
и тъжен звън, и път далечен,
по който тя ще ни напусне...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
