Часовник с верига
ЧАСОВНИК С ВЕРИГА
Върху часовниковата верига
вися – огромна непохватна гира.
Когато стигна пода – се издигам,
увисвам пак – и времето не спира,
пробождат всеки миг стрелките остри,
махалото с минутите се бори.
Едничък аз си знам какво ми коства
не спущането – тоя скок нагоре.
Но ако спра, ако веднъж не скоча,
самото време мъртво ще застине,
стрелките на часовника ще сочат
случаен час от минали години,
ще сочат мъртъв час от бивше време,
часовникът ще спре, ще онемее
и циферблатът като мъртво семе
изгнили часове ще разпилее;
махалото сред мах ще се препъне,
сред мах махалото ще спре нечуто
и – уморено – няма да пожъне
поляната със сухите минути.
Затуй, достигнал долна мъртва точка,
отново сграбчвам старата верига –
бих молил часовете за отсрочка,
но времето не знае “спри!” и “стига!”.
И ето – слизам към пръстта корава,
а там са краят, свършекът и мракът.
Но на почивка още нямам право –
веригата, веригата ме чака...
© Валентин Чернев All rights reserved.
