Aug 3, 2012, 10:49 PM

Часовникът на времето 

  Poetry » Other
685 0 9

Спряха всички звездни асансьори

и... Алиса остаря...

А на времето часовникът

без стрелки е,

без душа.

Най-последният етаж е долу,

под балкона се е свил –

плачат всичките му стълбички,

подслонили ято гълъби.

А пък те кълват от спомена,

свил се на кълбо -

таралеж, с бодли оголени

и с разплакани очи.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??