Частица истина
Застлах с маслинови клонки пътя ти.
А после...
Вървях след теб босонога.
Вярваща.
Спирах дъха си от радост и болка.
Падах. Възраждах се.
Но... никога не изгубвах посоката
на твоята истина, че съм утрото твое... Изгряващо,
в най-вълшебният миг, в тишината на вятъра.
Но... Не разбираш ли?
Боляща съм!
Искам лятото в очите ни, ... галещо!
Искам тези наши следи, ... парещи,
отново да чувствам с върховете на пръстите, ... мамещи!
Искам лунно безсъние със звездни отблясъци!
Искам цялото незримо пространство на залеза!
Искам живия шепот на нощните пламъци!
Кажи ми!
Толкова много ли щастие...
искат сърцата ни?
© Дочка Г All rights reserved.
