Думите ми нямат смисъл,
не разбираш нищичко от тях
и с всяка като с мен си писал,
а аз притихнала седях.
Обещания едно след друго
низаха се в тези часове,
а за мен бе толкоз трудно
да изчезна с тези ветрове.
Думите ми са жарава,
огън, изгасен от буря,
но в сърцето ми остава
топъл спомен, с който да се будя.
23:57
13.12.2008
© Надежда All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
