Думите ми нямат смисъл,
не разбираш нищичко от тях
и с всяка като с мен си писал,
а аз притихнала седях.
Обещания едно след друго
низаха се в тези часове,
а за мен бе толкоз трудно
да изчезна с тези ветрове.
Думите ми са жарава,
огън, изгасен от буря,
но в сърцето ми остава
топъл спомен, с който да се будя.
23:57
13.12.2008
© Надежда All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
