Че аз съм лято - топло и щастливо,
прииждаща от слънцето, се връщам
и после в най-дълбокото се впивам,
и пак изригвам - влюбена по същност.
Че аз съм лято - смело се избирам
и щом открия нежния си блясък -
го пръскам, ненаситно го събирам,
и пак изтичам - смях, вода и пясък.
Че аз съм лято и в лъчите грея,
и силата си огнена познавам,
защото съм, в сърцето си живея -
и лавата възторжено раздавам.
© Милена Филипова All rights reserved.