В този свят огромен, тъжен и студен,
какво ли мога да направя аз, приятелю, за теб?
В тази стая черна, без прозорци и врати,
проникна като дух, в тъгата се пропи.
Обичаше я - знам това добре.
Но любовта не бива да погубва.
Сърцето си за нея даде - ех, това сърце,
на което обрече цялата си нужда.
Хубав си и всички те го знаят,
търсят те, за тебе смело те мечтаят.
Ала в тази малка, тъмна стая без врати,
сърцето си заключи ти. ...