Черната котка от рая
Аз съм черната котка, която
насред път ще те върне обратно.
Аз съм гвоздеят в твойта обувка,
разранил най-желаното лято.
И съм лунният сърп на небето.
И жътварката, жънеща
с него.
Грамофонът
повреден съм, дето
ще ти стърже с игла по сърцето.
Ти си белият гълъб. Детето.
Сетна връзка със Бога и Рая.
Ти си въздухът син над полето,
който искам да дишам до края.
Любовта ти е пленница лесна,
всяка дума от тоя филм
зная.
Щом ме видиш,
избягай далече.
Нека само на сън те желая.
Аз съм Ева и ябълка грешна.
И змията, която я носи.
Лист смокинов, съблечена дрешка,
безответът на твойте въпроси.
***
Има край всяко хубаво нещо.
А на лошото – пътят е дълъг.
Черна котка минава отсреща.
Във устата й – белият гълъб…
©Маргарита Мартинова
© Margarita Martinova All rights reserved.
