Черни птици...
Черни птици...
(триптих)
1.
Ти помниш ли скалата, над която
кръжаха черни птици
и белите вълни разбивани със ярост
от вятъра,
и тишината подир всеки пристъп?...
И да надвиквам бурята не спирах,
и все крещях за да те викам,
и тъй в Стихията пулсирах
докато сам не се превърнах в: ритъм...
2.
Ти помниш ли, изгубени в мъглата,
как търсехме с надежда знак сигнален
и как спаси ни фарът на скалата-
незнайно от кого, кога запален?...
3.
Не вярващи дори на тишината,
дошла подир беснеене свирепо,
ти помниш ли: лежахме на скалата
и пенеше се стихващо морето?...
Ти помниш ли, как трудно осъзнавахме
и новата действителност ужасна,
но кръстехме се и си обещавахме,
че фара тук не бива да угасва!...
... Усещахме се някак нереално
на сушата, всред водната безкрайност...
... А Времето навярно беше спряло-
изхвърлено на този бряг случайно...
Коста Качев,
12.08.2013.
© Коста Качев All rights reserved.
