Jul 11, 2013, 1:18 PM

Червените и сините боклуци

  Poetry » Civic
699 1 4

Червеният боклук и той смърди,

а синият боклук така мирише!

 

Червеният боклук не се търпи,

от синия - не може да се диша!

 

Погребват хубавата ни страна,

почти от двадесет и пет години.

 

А най-отчайващото е в това,

че и червените и те са сини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз те подкрепям в стиха ти! Много кратък, стегнат, сбит и смислен! С малко думи са казани толкова много неща!
    Разбира се, всеки има право да изрази мнението си и това е твоя начин да го направиш, а на мен той ми харесва!
    Поздравления!
  • Естрея, Вили и Анна, разбирам възмущението ви. Но и на мене ми писна и поисках да изразя възмущението си от това,че отново подскачат "с кой не скача е червен" и с викове "червени боклуци".
    Рефренът им е,че всички продажни управници,загробили България, са бившите комунисти.
    Но бивши комунисти няма. Щом е бивш, значи вече не е. Значи вече не е червен боклук, а е син боклук. Значи вече всички боклуци са сини боклуци! Щом във властта никакви червени няма - а че червени във властта няма е безспорно, значи и боклуци червени няма.
    И това е най-тъжното - че и тези, които тълпата нарича червени, БСП например, и те са сини. И когато и те са на власт, назначават, правораздават, преразпределят, управляват по сините закони на синята ни политическа система.
    Ето това е болката ми, и я изплаках в това си стихче.
  • Sloji malko oranjevo! I bez 4erno?
  • Пак избухна на политическа тема

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...