Червясал сън 😉
Сънувам сън, че вирусът ме хванал.
Лекуват ме, обаче съм умрял.
В ковчег - от мен каквото е останало
и ей ме, проснат, на савана бял.
Ех, викам си, уж мерките ги спазвах!
Защо съм тук - два метра под земята?
Ръцете миех, с маска се наказвах,
напълно се лиших от свободата…. !
И хоп усещам - сякаш не съм сам!
Очи отварям, и какво да видя.
Около мен събрала се е сган
от гнусни червеи със всякакъв калибър.
Премляскват гладно и ме гледат странно.
Един от тях към мен напира!
По кУтрето ме гризна - много гадно!!!
Ей, чакайте, та той ме дегустира !?! ….
Бе - кресвам му - ти, мамка ти червива !!!
Я бързо марш от тука, циба…,
че щом събудя се от дрямката ленива,
те взимам и отиваме за риба.
А той пък взе да плюе отвратено:
- И тоя тук от вирус е умрял,
дебел, пияница, месото развалено!
От нас умряло повече е ял!
Обидих се - добро ми е месцето!
Да, пуша, пия, хапвам си консерви.
Че няма да паса трева в полето?
Пък и да готвя, моля, нямам нерви.
Един от тях ми казва - не не ставаш.
За вирусите може да си вкусен.
Боклуци много ял си - ще прощаваш.
Дори тревата над ковчега ти се муси.
А друг провикна се - бе я го зарежете.
Не чухте ли? Пристигна новината!
Веган погребали са - яхвайте конете!
Веганско био ни очаква под земята!
Останах сам. И мисля - те са прави.
По здравословно трябва да го давам.
От понеделник ще съм нов човек - това е.
… О господи, кого ли заблуждавам....
Ще ставам, време е. Че трябва да се трудя.
Минутка още ще дремуцам в сънна нега.
Но нещо гложди ме - добре ще се събудя.
Ами акО все още съм в ковчега?
ПИ
© Пламен Иванов - ПИ All rights reserved.
.
