Чешмата със жива вода
Потули се в храсти чешмата със жива вода
и тънката струя днес тръни и вейки полива.
Самотна и горда, на хората пътя запря -
бездруго отдавна от нея човек не отпива.
Издраскаха мрамора с думите "Аз те обичам",
а после нозете нечисти във нея си миха.
Водата сакрална във кал и помия се стичаше,
чучурчето плачеше с музика тъжна и тиха.
Потули се в храсти чешмата, не ще я откриете...
Пред нея е пропаст, зад нея мъгли са надвиснали
и само за птичия поглед е оазис в пустинята.
Но пътя на земните твари скала е затиснала.
А тъй би потекла, че бистри реки да разлее
и тучни ливади без мяра от нея да пият...
Но тъжно, самотно, чучурчето плаче и пее.
Притихва чешмата... Дано някой ден я открият...
© Миглена Миткова All rights reserved.
