Проклетият дъжд все вали и вали.
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът,
Цъфтят хризантеми. Насила.
Годината стара се стяга за път,
в юмруче сърцето си свила.
Тя знае, че малко ни даде, а взе,
покоя, съня... И пияна
тътрузи навън уморени нозе
след нея какво ни остана? ...