Четири сезона
Бях твое слънце в небосклона,
когато вечер се прибираше във мрак,
онази, която като цвете
пазеше да не откъсне враг.
Бях твоя летен сутрешен порой,
от който не избяга, както досега
и се опита, въпреки сълзите,
да оцветиш за мен във розово света.
Бях твоя лек стихиен вятър,
разколебаващ вярата ти в мен, защото
на моменти бях студената вихрушка,
носеща във себе си доброто.
Бях твоя тези четири сезона -
и дъжд, и вятър, но и топло слънце,
ала вкусът на непознато цвете,
„беше” и нищо няма да го върне.
© Ася All rights reserved.
