Чезне хубавият ден 2

Poetry » Philosophical

431 0 0

Чезне хубавият ден,

ще има много скръб.

Вместо да си щастлив и успокоен,

нявга достигаш критичния ръб.

За какво ли изобщо живеем,

като някой ден не ще ни има?

Да сме вечно живи не умеем,

Бог и нашия живот ще взима.

Истината, уви, е жестока,

тежък е нашият дял

и ще плащаме цена висока,

когато пътят ни ще бъде спрял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0