Jul 24, 2012, 11:41 AM

Чистилище

  Poetry » Civic
687 0 0

Чистилище

 

Светът преваля пладнето и в яростта му

се удрят с тежки брони юлски дни.

До сградите, провесили се от балконите,

потръпват сенки с вятъра и мятат слънчобрани.

 

Като главни от божи съд и в жарка пепел

димят етажите и термометрите свистят,

а грешниците с Ной от неговата ладия,

въжетата изтръгнали, града си островен рушат.

 

„Палячите” и „панталоните” от улицата

играта спират на  вседневен маскарад,

прибират вече параваните и дрехите съдират,

оголени като сатири, вървят след своя  Бакх.

 

Дали ще млъкне славеят на Кантарина

и танцът им със Пиеро ще спре?

Кога ще съберат добрата с лошата половина

Бригела от Бергамо с приятеля си  Арлекино?

 

И как ще махнем леко, като с ръкавица,

конците на ръката, за която сме съшити?

Сами в прахта, без покрива на нашето шапито,

къде ще идем? Боси сме, боли от остроти...

 

Нощта без срам разтваря устни похотливи,

тълпи наивни търсят там плода горчив

и пировете им кънтят фалшиво –

бездарните палячи в комедията дива на деня.

 

В безумен ритъм те обяздват часовете,

дълбаят ями по пръстта и падат мъртви в тях,

а в пясъците жълти по брега лежат отровни риби

и с мидите делят наивниците от стръвта.

 

След изгрев идва си от път морето, сълзи и пее,

плакне на брега, измива болките от раните вечерни,

но все по-черни, като подобия на себе си, сме хората –

кумири на всеядството и на плътта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...