Превъзмогна ли в трюма студа,
се изправям на пръсти и тичам.
Светлината пробива леда,
в най-сумрачните ъгли занича.
Притегателно плисва вода,
дърпа палубата под краката,
настоятелно всмуква съда,
но заякнаха здраво крилата
и разгъват се в точния миг,
и понасят стремглаво сърцето,
извисено в избистрен светлик,
всеотдайно, любящо, прието.