Превъзмогна ли в трюма студа,
се изправям на пръсти и тичам.
Светлината пробива леда,
в най-сумрачните ъгли занича.
Притегателно плисва вода,
дърпа палубата под краката,
настоятелно всмуква съда,
но заякнаха здраво крилата
и разгъват се в точния миг,
и понасят стремглаво сърцето,
извисено в избистрен светлик,
всеотдайно, любящо, прието.
© Светличка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
