Чочко
Имам малко папагалче
в синьо, жълто и червено.
Зима е, но няма шалче,
само гребенче зелено.
Вярвам, че ще проговори,
уча с него от читанка.
Той очичките кокори
и налита на луканка!
Цял ден стихчета му сричам
„Аз съм българче, обичам...“,
за бадемчета притичва,
- Умно си!... на мен приличаш!
Кряскаш, имитираш батко,
рок и метъл цяла нощ!
Седмица будува татко
като индиански вожд!
Затова си омърлушен
през деня и изморен.
Моля те, бъди послушен,
кожата да отървем!
Знам, припаднал си, неловко...
в баницата с праз и лук.
Дядо се закани кротко,
но хвърча един папу́к!
Мама ви́ка: „Беладжи́я!“
Как под душа си влетял?
Кърпите – на поразия!
Браво, пак си оцелял!
Чо́чко, лягам! Късно става,
ти кротувай в този шкаф.
И водичка ти оставям,
до тигана със пилаф!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
