ЧОРБА ЗА ДВАМА

... и – нали, по-сам от куче – тикам тъпата съдба,
с морковче, картоф и лучец ти сварих една чорба,
и забърках триста грама топчета – менте кайма,
истинска чорба за двама, ако дойдеш у дома,
лиснах в нея цяла купа мляко с бити три яйца –
стана адски мъжка супа с рой оризови зрънца,
ръснах черното пиперче, клъцнах стиска магданоз,

мастър шеф си бе, аверче! – рече ми Иисус Христос,
на пробитите фотьойли, за да не умра от глад,
утре надам се да дойдеш? – и да хапнем на обяд,
ще платя и за таксито, най-ръмжащото „Renault”! –
и ще включа bTv-то, или пък – „Канал едно”,
в пръстената си паница ще ти сипя със любов
блага, дъхава чорбица с морков, лучец и картоф.