Човек

Apr 18, 2017, 12:05 PM

Poetry » Phylosophy

299 0 0

Човек

Нощ.
Роди се тъгата на самотника.
Този, който може би утре ще загине.
Сам.
Някъде там – в нощта проклета.
Под някой мост...
Мост, който свързва смъртта с битието.
Той бе човекът!
Човек... О, каква ирония.
И децата му мъртви.
А жена му на легло била от тридесет години.
А той?
Човекът?
Умира под собственият си мост!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Човек

Свързани произведения

Comments

Random works