Mar 23, 2007, 6:20 PM

Човек за човека...

  Poetry
2.8K 0 11

Нищо ново

под слънцето -

отдавна се знае:

“човек за човека е вълк”

и с вълча захапка сe бори

за място под слънцето,

за кротките агънца

и бездушни овце –

нали да живее

му трябват

кръв и месце!

Борбата е твърде

безмилостна,

а всъщност -

безсмислена -

под слънцето

има място за всички -

това също

се знае от век.

Еееех,
ако беше

човешка душата

и дивото в нас

не крещеше,

просто всеки би бил

за човека – човек,

а вълците щяха да бъдат

само в гората.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че мога да чета стиховете ти, Даша! Между другото дълго време за Емили Дикенсън американски "пишещи" са писали и обяснявали, че не е поетеса!!! Но днес... Ти си поетеса, Даша, и от това което душата ти разголва от себе си в стиховете ти... мисля, че си красив човек, а това е повече от поет!
  • Поздравления за силния стих!!!
  • Поздравления, Даша!
  • Харесвам гражданската ти поезия!
    Поздравления!
  • Много силен стих!
    Браво Даша!
    Пишеш истински и силно!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....