Човек за обич е роден
и тази обич да раздава,
чак до последния си ден
той любовта да претворява,
превръщайки я в тишина,
или в случайна, топла дума,
във влюбен поглед на жена,
неразгадаем и безшумен.
В една единствена звезда,
за сто звезди която свети,
във вятър, в облаци, в листа,
във атоми и във планети.
Човек за обич е роден
и в обич трябва да си иде,
а там, оттатък, някой ден
и ние може да го видим...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
