ЧОВЕКЪТ МЕЖДУ ДВЕТЕ КРАЙНИ ДАТИ
Две крайни дати, между тях тире, и край на отредената ни радост.
Започнах да живея по-добре, когато станах старче белобрадо.
Пях цял живот на български език и писах с обич всяка своя рима.
И благославях своя земен миг с Надеждата – и утре да ме има.
Изправен пред прииждащия мрак, ще си призная нещичко във чата –
със всяка живинка аз бях добряк и сторвах път на мравчицата свята.
Дори и край глупеца бях щастлив! – по старичкия метод проба-грешка
зачерквах си го с черния молив – или го отминавах със насмешка.
Загърбих 300 крини със злата – и зная как да дишам с две и двеста.
Днес миналото свое с кеф чета! – животът ми бе истинска фиеста.
Един каменоделец подир век да изсече три думички хвъркати! – ...