Човещина
на Т. Цолов
Все някой ден ще седнем с теб на масата,
с души и чаши, пълни като никога.
Ще бъдем мълчаливо-урочасани,
в две-три минутен интервал за свикване.
И все едно е - ти ли, или аз ще съм
отлял от свойта чаша на земята.
За мъртвите поети – съпричастие.
За живите пък – здраве, без остатък.
Ще те помоля пак да кажеш твоето...
Как в нощ студена, до една камина ...