Sep 25, 2006, 10:19 PM

Чужд Свят

  Poetry
1.4K 0 4
Може пък някой ден да видя как изглежда
Онзи свят, който търся от както осъзнах
Че не съм където трябва роден и израсъл
Че там където живея, да си човек е грях

Че всичко родно всъщност ми е чуждо
Че дори и що говоря е чужд за мен език
Странник съм, да, странник, но без родина
Без братя, съседи, без собствен език

Сънувам друг свят, сънувам го денем
може би просто мечта, а може би спомен
От дом който не зная, но ми е роден
Свят близък до мен, до мойто сърце

Сънувам го нощем и понякога не зная
Дали не е той реален, а това - лъжа
Защото не може аз тук да живея
На тази толкова чужда за мене земя

Аз зная, дори и да минат много лета
ще достигна един ден то тази земя
Там ще живея като истински човек
И ще умра като истински поет

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Максим Крижановски All rights reserved.

Comments

Comments

  • На мен много ми допада това което си написал!Затова ти поставям 6
  • И все пак...да поживеем като човеци тук...
    Поздрав!
  • Хареса ми!
  • Аз пък знам, досещам се какво сънуваш, за какво мечтаеш и копнееш!
    Защото и аз не се чувствам не на място тук в този свят!
    Разбирам те!Добре си изразил мислите си, докоснаха ме!Хареса ми!Поздравления и повече усмивки!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...