чувства разни
чувство на липса,
чувство на топла празнина
преливащо и пáри,
защо така ме удари...
защо трябва да боли,
когато усещането е прекрасно,
защо, когато всичко толкова е ясно...
може би така започва, със неяснота,
със нужда да запълниш празнота,
когато мисълта не те напуска,
мисълта за някаква далечна... свят и личност.
а тя пред теб е, жива и реална,
може би със друга под ръка засмяна,
когато участваш и щастлив играеш,
преструващ се, че всичко е наред,
а тежки тъжни мисли отвътре ти крещят...
час, ден, година...
ежедневие или летене,
покажи ми другата страна
там, където никога не се замислям,
където всичко е различно, невероятно и още по-реално,
където всичко е възможно и нищо забравимо,
когато ще знам, че има още много
и че тепърва заедно отиваме натам...
научи ме - да не мисля за това,
научи ме и на истината, на това,
което всеки в нас дълбоко скрил е
и се страхува да повярва...
22.09.07
чувство на топла празнина
преливащо и пáри,
защо така ме удари...
защо трябва да боли,
когато усещането е прекрасно,
защо, когато всичко толкова е ясно...
може би така започва, със неяснота,
със нужда да запълниш празнота,
когато мисълта не те напуска,
мисълта за някаква далечна... свят и личност.
а тя пред теб е, жива и реална,
може би със друга под ръка засмяна,
когато участваш и щастлив играеш,
преструващ се, че всичко е наред,
а тежки тъжни мисли отвътре ти крещят...
час, ден, година...
ежедневие или летене,
покажи ми другата страна
там, където никога не се замислям,
където всичко е различно, невероятно и още по-реално,
където всичко е възможно и нищо забравимо,
когато ще знам, че има още много
и че тепърва заедно отиваме натам...
научи ме - да не мисля за това,
научи ме и на истината, на това,
което всеки в нас дълбоко скрил е
и се страхува да повярва...
22.09.07
© Окоморе All rights reserved.
