жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж
на пр1то стъкло на самочувствието ù кацнаха мухи,
на2сиха се черни душеносни облаци,
по3ваха с крачета струйките на мислите ù,
когато цъфналото 4листно щастие, уви,
потъна във 5ролна криза, но
6вието бе по-скоро платонично,
убиваше я като постно 7дневие,
8енени дните ù потъваха в безумие, докато
бабините 9ини скърцаха в неравноделен ритъм...
жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж