Циганино, с твоята цигулка,
дето срещаш циганското лято,
посвири. И другия – с гъдулка.
Само тъжно шумолят листата.
Лятото със слънцето замина,
взе със себе си и топлината.
Пак ли ще го срещнем догодина
с маските покрили ни лицата?
Вятърът студен навън люлее
храсти голи, клони на дървета.
Птиците се скриха и не пеят,
и го няма синьото в небето… ...