Aug 18, 2009, 8:19 AM

Цигàния

  Poetry » Civic
803 0 8

 

 

Гледали ли сте това предаване:

 

в село Мечка, във Дунавия,

област в северна България,

циганите се събират -

българите малтретират!

 

Курниците им обират,

къщите им разрушават,

нивите опустушават …

 

Кой каквото и да прави,

с тях не може да се справи!

 

Българите абдикират

или пък от стрес измират!

 

Тъй и нявга, както чух,

е постъпвал Аспарух –

за да създаде България!

 

Тъй че скоро, във Дунавия,

ще възникне Циганария!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само и не искам, дори да си го помисля - тъп и нахален, прост и крадлив, мързелив и вечно гладен...!!!

    "Кой каквото и да прави,
    с тях не може да се справи!
    ...............................
    Българите абдикират
    или пък от стрес измират!"
  • Хубаво е, много ми хареса римата
  • За съжаление, този сериал може да се окаже с ужасен край!
  • Ако, примерно, след четвърт век българите станат малцинствена етническа група логично е и името на държавата да се актуализира, отразявайки промяната.

    Париоти, България гине!
    Демографския срив я души.
    Към спасение пътят един е -
    повсеместно рода да множим.
    ..........................
    С други "пушки" на "фронтове" други
    днес е време да водим войни -
    с наще верни любими съпруги
    и с неверните чужди жени.
    ..........................

    Кр.Тенев
  • Както казва Диманов, свърши римското право, идва ромското(((

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...