Почука циганката есен
и : Влез! - докато изрека,
извика ми през смях и песен:
Дай да ти гледам на ръка!
Повярвай, всичко ще ти кажа,
за обич, здраве, или гроб,
от теб пари не искам даже,
виж, имам злато, пълен джоб.
Пожари грееха в очите,
а в разноцветните поли,
аз знаех, жар от въглен скрит е,
от който пак ще ме боли.
И лъже, уж пари не взима,
омайва, те - алъш-вериш
а щом си тръгне люта зима...
И щеш, нещеш, ще си платиш...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
