Цитра
Виждам те, познавам те.
Усещам те, близко и далече.
С черна птица – гарван ще пристигнеш,
за тебе си мечтая – идвай вече!
Сърцето ми – Червени епопеи,
ден и нощ те споменува.
Душата ми – Луна сребриста,
за тебе само тя бленува.
Виждам те във сянка,
формата ти аз не мога да сгреша.
Коси катран-те се спускат нашироко,
очи зелени – пронизват ме дълбоко.
Тишина,
а в нея мелодия от цитра...
И как страдалческо ридае,
как се скъсва тя и вика!
Твойто име – само то се знае,
нищо друго няма.
Цитра. Аз и ти.
И всичко е страдание!
К.
© Рени Щерева All rights reserved.
