Cляпа неделя
Сега Луна съм, златен съм алтън
косите ми, като нощта са черни
Звездици-чанове звънят насън
и гонят годежарите неверни.
Ще се събудя утре -слънчев лъч,
с коси от злато - облачна къделя.
На портата, сред многогласа глъч,
ще чакам тихо сляпата неделя.
Следобед в лавандулите заспах,
до вързан вятър. Нежно залюляна...
След сляпата неделя поумнях
и ручейче в очите ми остана.
Край ручея се крият днес сърни,
сред младата тревица, там в шубрака...
Повтаря ехо: Само се върни,
ти ветре луд. Неделя сляпа чака...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Вече ме е срам да те хваля,че то от твоите редове по- добра хвалба няма. Гуш!
