Dec 12, 2019, 12:16 PM  

Cляпа неделя 

  Poetry » Other
515 10 9

Сега Луна съм, златен съм алтън
косите ми, като нощта са черни
Звездици-чанове звънят насън
и гонят годежарите неверни.

Ще се събудя утре -слънчев лъч,
с коси от злато - облачна къделя.
На портата, сред многогласа глъч,
ще чакам тихо сляпата неделя.

Следобед в лавандулите заспах,
до вързан вятър. Нежно залюляна...
След сляпата неделя поумнях
и ручейче в очите ми остана.

Край ручея се крият днес сърни,
сред младата тревица, там в шубрака...
Повтаря ехо: Само се върни,
ти ветре луд. Неделя сляпа чака...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Доче!
  • Докосваш с поезията си, Наде!
  • Благодаря ти, Юри! Красе, Лия, прегръщам ви!
  • Вдъхновение си! Ти знаеш защо, а перото ми не иска да чака... Вече ме е срам да те хваля,че то от твоите редове по- добра хвалба няма. Гуш!
    За текста: Много добра основа е старинната традиционна динамика, която четящият усеща. Времето е неопределено, но това му е хубавото... реалност, легенда надежда... като шевица галеща сетивата. Благодаря ти,Наде!
  • Благодаря, Ачо!
  • Красота и нежност !Поздравления Наде!🌹
  • Марийче, Цветенце, благодаря ви!
  • Нежна красота в зов за завръщане! Поздравявам те!
  • Ех, Наде..! Благодаря за тези прекрасни стихове, излязли от сърцето ти! Невероятна си! Прегръщам те! ❤️
Random works
: ??:??