Cмок - стопанин сменил е сто кожи
Ослепелите къщи не плачат,
плаче дъжд по стрехите разбити.
Сякаш старци с перде на очите,
те не виждат зората, ни здрачът.
Крива порта, в трънливата драка
смок - стопанин сменил е сто кожи,
няма мляко в паничка да сложи,
никой вече. Напразно ги чака.
Вън на стълба лица избелели,
късат ветрища, с хищните клони,
кукумявка с вика си прогони,
всеки спомен за летни недели.
А когато небето се мръщи,
скърцат нощем дъските мъртвешки,
и заплакват съвсем по човешки,
над съдбата ни слепите къщи.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
