Jun 16, 2022, 8:29 PM
Cмок - стопанин сменил е сто кожи
Ослепелите къщи не плачат,
плаче дъжд по стрехите разбити.
Сякаш старци с перде на очите,
те не виждат зората, ни здрачът.
Крива порта, в трънливата драка
смок - стопанин сменил е сто кожи,
няма мляко в паничка да сложи,
никой вече. Напразно ги чака.
Вън на стълба лица избелели,
късат ветрища, с хищните клони,
кукумявка с вика си прогони,
всеки спомен за летни недели.
А когато небето се мръщи,
скърцат нощем дъските мъртвешки,
и заплакват съвсем по човешки,
над съдбата ни слепите къщи.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
938
11
25
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Когато пътувам към и от Сърбия минаваме край малки планински селца. Порутени къщи, буренясали дворове... Когато направят магистралата и Бог ще ги забрави. Боли! Благодаря ви, че споделяте моята болка!
-
Бях се затъжила за поезията ти, Наде! Тъжно и истинско!
-
И стихотворението хубаво, и снимката на Смутито...
-
Тъжни факти, облечени в чудесна поезия. Браво, Наде!
-
Много добро олицетворение има в този стих, сякаш къщата е живо същество и продължава живота си и без стопаните, но винаги на границата между живота и смъртта.
-
Така е, Наде, всяка къща има душа и всяко изкърцване на стари панти е стон.
-
Бодат думите ти, Наде!
Бодат и болят... -
Толкова погубена красота има в много български села, красота на природа, хора, бит...
-
Наденце! Тъжната истина боде очите на тези, които ги имат...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
